23.11.2005 г., 15:19

Бяла приказка

1.5K 0 0
Пак поглеждам през прозореца
и виждам бялото ти було.
Бяла тишина навсякъде около мен,
къпеш всичко и даряваш топлина.
Колко близо си до мен,
опитвам се да те докосна
и героиня да стана в бялата ти приказка!
Стопли душата ми самотна,
дари ме с нежни грехове
и никога не ме оставяй да следвам пътя си сама!
Подари ми светлината,
запознай ме с любовта.
Искам някой да копнее за моята усмивка,
искам да ме търси в нощта,
де ме намери и да ме прегърне,
да изживеем нашата мечта!
Тогава заедно ще виждаме бялата ти приказка
и няма да е само моя тя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...