Nov 23, 2005, 3:19 PM

Бяла приказка

  Poetry
1.5K 0 0
Пак поглеждам през прозореца
и виждам бялото ти було.
Бяла тишина навсякъде около мен,
къпеш всичко и даряваш топлина.
Колко близо си до мен,
опитвам се да те докосна
и героиня да стана в бялата ти приказка!
Стопли душата ми самотна,
дари ме с нежни грехове
и никога не ме оставяй да следвам пътя си сама!
Подари ми светлината,
запознай ме с любовта.
Искам някой да копнее за моята усмивка,
искам да ме търси в нощта,
де ме намери и да ме прегърне,
да изживеем нашата мечта!
Тогава заедно ще виждаме бялата ти приказка
и няма да е само моя тя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...