purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
21.12.2009 г., 1:16 ч.

Бяла пътека 

  Поезия
972 0 13

 

Бяла пътека

 

 

И ето ме -

отново пъпля по сипея на човешките страсти.

Под мене е блато от грешки,

над мен - небето е ясно.

Аз се издигам и падам,

и търся своето място.

 

Небето ме мами

с чиста и синя душа.

Аз поемам,

но откъртва се камък

и ме грабва,

и отнася ме в блатото пак.

 

Тръгвам отново...

възмъжал и съсипан.

Пред мене по сипея пъпли народ.

Отиват,

за да си спасят душите,

вика ги

вечната жажда за слънчев живот.

 

Вървя,

но неволно извръщам глава 

и се спирам.

Под мене небето се къпе

и блатото цяло блести.

Предишните мътни води

са чисти и сини.

И щастливи са,

Боже мой,

грешните в него души.

 

И политам надолу.

И не искам за нищо да мисля.

И радва се моята грешна душа.

В ниското

вълните се кискат -

аз пак ще сгреша...

 

А нагоре по сипея

белее пътека -

моята малка

човешка

съдба...

 

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??