Бяла пътека
Бяла пътека
И ето ме -
отново пъпля по сипея на човешките страсти.
Под мене е блато от грешки,
над мен - небето е ясно.
Аз се издигам и падам,
и търся своето място.
Небето ме мами
с чиста и синя душа.
Аз поемам,
но откъртва се камък
и ме грабва,
и отнася ме в блатото пак.
Тръгвам отново...
възмъжал и съсипан.
Пред мене по сипея пъпли народ.
Отиват,
за да си спасят душите,
вика ги
вечната жажда за слънчев живот.
Вървя,
но неволно извръщам глава
и се спирам.
Под мене небето се къпе
и блатото цяло блести.
Предишните мътни води
са чисти и сини.
И щастливи са,
Боже мой,
грешните в него души.
И политам надолу.
И не искам за нищо да мисля.
И радва се моята грешна душа.
В ниското
вълните се кискат -
аз пак ще сгреша...
А нагоре по сипея
белее пътека -
моята малка
човешка
съдба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
