Бяла рожба
БЯЛА РОЖБА
Облаче бяло съм, пухкаво, нежно,
някой прогони ме, духна далече.
Вече съм облак, дъждовен и черен,
малкото облаче няма го вече.
Бистра речица съм, тихо бълбукам,
някой размъти ме, слухове пусна.
Вече порой съм, на кой ли му пука,
живото изворче хълма напусна.
Рожбица бяла съм, мама роди ме,
някой ме сграбчи, отведе далече.
Вече съм есен и ледена зима,
няма я мама, няма я вече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
