БЯЛА РОЖБА
Облаче бяло съм, пухкаво, нежно,
някой прогони ме, духна далече.
Вече съм облак, дъждовен и черен,
малкото облаче няма го вече.
Бистра речица съм, тихо бълбукам,
някой размъти ме, слухове пусна.
Вече порой съм, на кой ли му пука,
живото изворче хълма напусна.
Рожбица бяла съм, мама роди ме,
някой ме сграбчи, отведе далече.
Вече съм есен и ледена зима,
няма я мама, няма я вече.
© Хари Спасов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
