БЯЛА РОЖБА
Облаче бяло съм, пухкаво, нежно,
някой прогони ме, духна далече.
Вече съм облак, дъждовен и черен,
малкото облаче няма го вече.
Бистра речица съм, тихо бълбукам,
някой размъти ме, слухове пусна.
Вече порой съм, на кой ли му пука,
живото изворче хълма напусна.
Рожбица бяла съм, мама роди ме,
някой ме сграбчи, отведе далече.
Вече съм есен и ледена зима,
няма я мама, няма я вече.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
