Бяла самота – Четвърти Коледен Творчески Фестивал
Още по-бяло и някак студено-красиво,
утрото пълни очите на малките хора.
Някаква песен в снега се топи и попива.
Сякаш мостове надежда се спускат отгоре.
Улици дишат. Снежинки и стъпки се смесват.
Даже земята е хубава с мокра коса.
Питки от смях в домовете така се замесват,
чак за момент да повярваме във чудеса.
Малко по малко страхът отшумява далече.
Делникът дреме, заключен на тъмно в килера.
Всички очакваме тази измислена вечер,
дето не мислим сериозно за утре и вчера.
Топло е вътре, с онези семейни огнища,
пълни догоре с мечти, гласове на деца.
Коледа скита навън и не моли за нищо.
Коледа може да бъде безкрайно сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
