tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21272
1.03.2014 г., 12:30 ч.

Бяла сирена 

  Поезия » Философска
482 0 4

Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в ръце.

Топлият бриз и шумът на прибоя,
крясък на гларуси  в лятната нощ,
лунна пътека към кея, покоя,
мидичка бяла в дланта за разкош.

Толкова обич в рапанче съм скрила,
цялото детство съм сложила там,
чистият  смях на вълната  щастлива,
слънцето влюбено в изгрева - плам.

С теб съм море, не мечта илюзорна,
нито измислен копнеж непознат,
оставам навеки твоя, покорна
бяла сирена... на сънния бряг.

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??