tanq_mezeva (Таня Мезева)
1528 21149
1 мар. 2014 г., 12:30

Бяла сирена 

  Поэзия » Философская
422 0 4

Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в ръце.

Топлият бриз и шумът на прибоя,
крясък на гларуси  в лятната нощ,
лунна пътека към кея, покоя,
мидичка бяла в дланта за разкош.

Толкова обич в рапанче съм скрила,
цялото детство съм сложила там,
чистият  смях на вълната  щастлива,
слънцето влюбено в изгрева - плам.

С теб съм море, не мечта илюзорна,
нито измислен копнеж непознат,
оставам навеки твоя, покорна
бяла сирена... на сънния бряг.

 

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??