tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
Mar 1, 2014, 12:30 PM

Бяла сирена 

  Poetry » Phylosophy
423 0 4

Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в ръце.

Топлият бриз и шумът на прибоя,
крясък на гларуси  в лятната нощ,
лунна пътека към кея, покоя,
мидичка бяла в дланта за разкош.

Толкова обич в рапанче съм скрила,
цялото детство съм сложила там,
чистият  смях на вълната  щастлива,
слънцето влюбено в изгрева - плам.

С теб съм море, не мечта илюзорна,
нито измислен копнеж непознат,
оставам навеки твоя, покорна
бяла сирена... на сънния бряг.

 

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??