Бяла следа
Ще оставя в живота ти бяла следа
и дори, и дори да ме няма,
ще си спомняш за мене - нетрайна дъга,
подир обеден дъжд засияла.
Ще си спомняш за нощи, по-нежни от стих.
За сърце по-голямо от вечност.
Но с безумни очи не търси! Не търси!
Аз ще бъда безкрайно далече.
Ще оставя в живота ти бяла следа.
Ще оставя!
Дори да не искаш.
И в живота ти хиляди малки слънца
със лъчи
мойто име ще пишат.
Ще угасва мъчително бавно жарта.
Тъжен вик във очите ще свети...
Но с безумни ръце не рови пепелта -
аз ще съм безутешно далече.
Неми птици ще пърхат с пребити крила.
Ще са мъртви, без мирис цветята.
Ще почувстваш, макар да не вярваш сега,
ще почувстваш вкуса на тъгата.
Ще оставя в живота ти бяла следа -
и какво,
и какво, че ме няма?
Ще си спомняш за мен -
краткотрайна дъга,
подир пролетна буря изгряла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
