23.02.2022 г., 21:43 ч.

Бяла сълза 

  Поезия
453 6 10

Изплита лилавата прежда

денят над върхари и път,

в лъчите на тиха надежда

безгласно потъва дъхът.

 

Звънят във простора юздите

на пурпурна, нежна тъга

и чезне Всемирът в очите

с невидима бяла сълза.

 

Резен хляб в небето жълтее,

Венера прегръща нощта.

Поспри миг. Зад теб руменее

свенливата млада зора.

© Ивита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??