20.01.2012 г., 0:12 ч.

Бяла тишина 

  Поезия » Любовна
1046 0 28


Една красива, бяла тишина

докосна оголелите дървета.

Подплашените стъпки на сърна

при изгрева догонват ветровете

 

и спират жадно в моите очи,

като при извор, да отпият обич.

И не навън, а сякаш в мен вали

най-дръзкият, най-огненият спомен.

 

А после тръгват, може би натам,

където синевата се процежда.

В една красива, бяла тишина

дошла навярно да роди надежда.

 

За мен, за теб и за една любов,

която с този сняг греха отрича.

Снегът вали и носи благослов,

щом мога още лудо да обичам… 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??