Бяла тишина
Една красива, бяла тишина
докосна оголелите дървета.
Подплашените стъпки на сърна
при изгрева догонват ветровете
и спират жадно в моите очи,
като при извор, да отпият обич.
И не навън, а сякаш в мен вали
най-дръзкият, най-огненият спомен.
А после тръгват, може би натам,
където синевата се процежда.
В една красива, бяла тишина
дошла навярно да роди надежда.
За мен, за теб и за една любов,
която с този сняг греха отрича.
Снегът вали и носи благослов,
щом мога още лудо да обичам…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
