Jan 20, 2012, 12:12 AM

Бяла тишина 

  Poetry » Love
1051 0 28


Една красива, бяла тишина

докосна оголелите дървета.

Подплашените стъпки на сърна

при изгрева догонват ветровете

 

и спират жадно в моите очи,

като при извор, да отпият обич.

И не навън, а сякаш в мен вали

най-дръзкият, най-огненият спомен.

 

А после тръгват, може би натам,

където синевата се процежда.

В една красива, бяла тишина

дошла навярно да роди надежда.

 

За мен, за теб и за една любов,

която с този сняг греха отрича.

Снегът вали и носи благослов,

щом мога още лудо да обичам… 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??