Решиш ли се да впуснеш
мисъл в стих
сред сивото поле,
по предсказание
насън, неписано,
стиха белее…
И май е по–добре –
във бели стихове
римуваш ли душата си –
посрещай светлите лица
на музите обсебили
перото ти, съня ти,
проправили пътека
звездна в една
посока, но уверено,
посока вечна – висина!
"Високо, високо, високо
високо застани
над завист и обида…"
23.09.2002год.
© Мери Попинз Всички права запазени