Бяла зима
Дъжд вали, вали, вали!
Тъжно гледат детските очи,
че есенният дъжд във къщи ги прибра
и секна веселата им игра.
Вятър студен страховито завилня,
голи клони бурно разлюля.
Дъждът превърна се във сняг
и полето сгуши под дебел калпак.
Долепили личица до изпотените стъкла,
на снега радват се малките деца,
че игри отново пак ще има,
дори навън да е мразовита зима.
Гори във тях един копнеж -
да поиграят с пухкавия бял снежец,
топка от сняг да отъркалят
и човек снежен да си направят.
С шейните бързи да се попързалят,
до насита в снега да се търкалят,
а щом премръзнат и се уморят,
на топло в къщи да се приберат.
И до топлата камина
пак ще гледат Баба Зима,
а щом вечерница изгрее,
сънят над тях ще надделее.
А на утрото със сили нови
за игри пак ще са готови,
нищо няма да ги спре,
с това израства всяко дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Григорова Всички права запазени
