Дъжд вали, вали, вали!

Тъжно гледат детските очи,

че есенният дъжд във къщи ги прибра

и секна веселата им игра.

Вятър студен страховито завилня,

голи клони бурно разлюля.

Дъждът превърна се във сняг

и полето сгуши под дебел калпак.

Долепили личица до изпотените стъкла,

на снега радват се малките деца,

че игри отново пак ще има,

дори навън да е мразовита зима.

Гори във тях един копнеж -

да поиграят с пухкавия бял снежец,

топка от сняг да отъркалят

и човек снежен да си направят.

С шейните бързи да се попързалят,

до насита в снега да се търкалят,

а щом премръзнат и се уморят,

на топло в къщи да се приберат.

И до топлата камина

пак ще гледат Баба Зима,

а щом вечерница изгрее,

сънят над тях ще надделее.

А на утрото със сили нови

за игри пак ще са готови,

нищо няма да ги спре,

с това израства всяко дете.