Тръгвай си! Не си ми нужна вече!
Моят свят полека се руши.
Не бързай! Не отивай надалече!
Просто стой и гледай отстрани.
Ще рухне първо вярата ми в тебе.
Прогнила от невинните лъжи.
А ти отглеждаше ги като бебе
и отмиваше с неистински сълзи.
После идва ред на обичта ми.
Раздадох я докрай, защото ти се доверих.
Но сред хиляди отломки разпиляни
разбрах, но твърде късно, че сгреших. ...