Бялата лястовица
(на сестра ми Ани, вдъхновено по музика на Седем/седем "Бялата лястовица".)
Очите ù са жадно взиране
над жиците да зърне бяла птица.
Тъй дълго търсила надеждата,
свещта догаря във зеницата...
(Тъмнее и зората, недовиждала
такава жажда във очи на птица.
Крилата ù отдавна са пречупени,
да литне е мечта, но не и истина.)
А някъде една жена я чака.
Все още вярва в приказки чудесни
и докторът, във бяла мантия,
понякога прилича и на лястовица.
Животът ù изтича мълчаливо,
като системата в пробита вена.
Сълза отронва и свенливо
от Бога проси да е опростена.
Там, в сините очи на небесата,
навярно ще се срещнат двете с нея,
птицата на чудесата
и нейната душа, нагоре устремена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
