24.01.2014 г., 16:05

Бялата лястовица

1.3K 0 5

Силните, зная, не вярват във Бога.

Вярват му тия, които са в нужда...

Господи, господи,

колко тревога!

И колко мъка!

Моя.

И чужда.

 

 

Щастието е стоцветна дъга!

Щастието е далечна химера...

Господи, господи,

колко тъга!

И всички лястовици 

са черни...

 

 

Няма я бялата. Няма я пак.

Йовков я е измислил, изглежда...

За да прогони горчивия мрак.

И да запали

една надежда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...