23.03.2013 г., 13:28

Бялата риза

669 1 0

 

 Бялата риза - от майка ми дадена,

от жена ми колосана и прибрана за по-добри времена...

Бялата риза - малка ми станала,

но и душата ми - синята, съвсем омаля...

 

Може би станах вече сто килограма -

или съм някъде - малко пред сто...

Треса телеса като няма камбана

и синора тъпча между добро и зло...

 

А бялата риза - в раклата - даже забравих...

Едва ли ще обгърне с обич заоблените ми рамене.

Ако все тъй я карам - ще ми потрябва за знаме

и за бинтове - върху ожулени колене...

 

Здравейте, вехти хайдути, стари приятели!

Харамии, лудетини от по-добри времена!

Знам, че кътате белите ризи, от майките завещани.

Заклевам ви!

Не ги правете на знамена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....