Бялата риза - от майка ми дадена,
от жена ми колосана и прибрана за по-добри времена...
Бялата риза - малка ми станала,
но и душата ми - синята, съвсем омаля...
Може би станах вече сто килограма -
или съм някъде - малко пред сто...
Треса телеса като няма камбана
и синора тъпча между добро и зло...
А бялата риза - в раклата - даже забравих...
Едва ли ще обгърне с обич заоблените ми рамене.
Ако все тъй я карам - ще ми потрябва за знаме
и за бинтове - върху ожулени колене... ...