Бялата стая на Влада
БЯЛАТА СТАЯ НА ВЛАДА
С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из Безкрая,
с мъглите вън и твоите поли,
и – като смъкнах старите си дънки,
и придобих съвсем естествен вид –
без вратовръзка и сако с подплънки,
мъжете сме един измислен мит.
И ти най-сетне включи радиатор,
за да не пукнем двамата от студ,
а аз те гледах като гладиатор,
умиращ върху топлия ти скут.
Тогава ти над мене се въздигна,
и чудех се – мираж дали не бе? –
луната грейна тънка като мигла,
издухана в безкрайното небе.
А по-нататък, помня, беше краят! –
началото на всички начала...
Една Жена в прекрасна бяла стая,
която тихо каза ми: – Ела!
26 юний 2025 г.
гр. Варна, 18, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
