Бялата тайна
Аз не вярвам в онази тъга,
на надеждата толкова чужда.
Аз вярвам в онази дъга,
дето бурята само пробужда.
Аз не вярвам във вечното черно.
Ни във червеи, ни в пръст, ни в ковчези.
Вярвам, че всичкото скверно,
ще изчезне... Аз вярвам в трапези.
На които лее се вино,
по маси със бели покривки,
където небето е синьо,
и няма сълзи, а усмивки.
Аз вярвам във пролети вечни.
Във радост безумна, безкрайна,
в човеци добри и сърдечни,
аз вярвам във бялата тайна.
В онази, която възкръсва.
А сетне вечно царува.
Която злото разкъсва.
За която всичко си струва.
Аз не вярвам просто във рая.
Аз вярвам, защото не мога
да приема смъртта, като края...
Всъщност аз вярвам на Бога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
