Бяло
Както
само мигла може,
като спомен от сполука,
в черния ми
свят тревожен
нещо беличко почуква.
Тайничко
ме попоглежда,
неразумно засияло,
изпод витите си
вежди -
заскучало да е бяло.
Змийски вия се,
замаян,
и опашката си хапя,
да го пазя
цяло-бяло.
Нека друг да го изцапа.
само мигла може,
като спомен от сполука,
в черния ми
свят тревожен
нещо беличко почуква.
Тайничко
ме попоглежда,
неразумно засияло,
изпод витите си
вежди -
заскучало да е бяло.
Змийски вия се,
замаян,
и опашката си хапя,
да го пазя
цяло-бяло.
Нека друг да го изцапа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
