24.07.2009 г., 14:39 ч.

Бяло 

  Поезия » Любовна
815 0 6
Както
само мигла може,
като спомен от сполука,
в черния ми
свят тревожен
нещо беличко почуква.
Тайничко
ме попоглежда,
неразумно засияло,
изпод витите си
вежди -
заскучало да е бяло.

Змийски вия се,
замаян,
и опашката си хапя,
да го пазя
цяло-бяло.

Нека друг да го изцапа.

 

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??