Jul 24, 2009, 2:39 PM

Бяло 

  Poetry » Love
900 0 6
Както
само мигла може,
като спомен от сполука,
в черния ми
свят тревожен
нещо беличко почуква.
Тайничко
ме попоглежда,
неразумно засияло,
изпод витите си
вежди -
заскучало да е бяло.

Змийски вия се,
замаян,
и опашката си хапя,
да го пазя
цяло-бяло.

Нека друг да го изцапа.

 

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??