old_scoundrel (Александър Белчев) old_scoundrel (Александър Белчев)
3 175
Jul 24, 2009, 2:39 PM

Бяло

  Poetry » Love
1.2K 0 6
Както
само мигла може,
като спомен от сполука,
в черния ми
свят тревожен
нещо беличко почуква.
Тайничко
ме попоглежда,
неразумно засияло,
изпод витите си
вежди -
заскучало да е бяло.

Змийски вия се,
замаян,
и опашката си хапя,
да го пазя
цяло-бяло.

Нека друг да го изцапа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Белчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0