Бяла е стаята, мила,
в която за сетно ще легнем.
Да изпеем последната
песен в живота
и допием чашата с вино.
После сами да измием телата
в белите води на забравата
и да тръгнем бели нататък,
където е ослепително бяло.
© Стефан Балди Всички права запазени