Бяло
Срещнах те и те целунах,
и искам да разкажа на света,
но всъщност толкова е много,
че онемявам и мълча...
Много е... кое ли... ?
Всичко!
Очите ти... усмивката добра,
целувка озаряваща,
но поразяващо прилежна,
прохладно, бяло бе докосването ти
като на пролетта.
Полъх,
ставащ устрем, ме обзема
и надежда,
ставаща мечта...
Яркост цветовете придобиват
под премреженост копринена
на погледа ти,
ласкав зов за близост,
истина и красота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
