Aug 19, 2011, 5:27 PM

Бяло 

  Poetry » White poetry
1475 0 9

 

 

 

 

 

Срещнах те и те целунах,

и искам да разкажа на света,

но всъщност толкова е много,

че онемявам и мълча...

Много е... кое ли... ?

Всичко!

Очите ти... усмивката добра,

целувка озаряваща,

но поразяващо прилежна,

прохладно, бяло бе докосването ти

като на пролетта.

Полъх,

ставащ устрем, ме обзема

и надежда,

ставаща мечта...

Яркост цветовете придобиват

под премреженост копринена

на погледа ти,

ласкав зов за близост,

истина и красота!

 

 

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??