19 авг. 2011 г., 17:27
Срещнах те и те целунах,
и искам да разкажа на света,
но всъщност толкова е много,
че онемявам и мълча...
Много е... кое ли... ?
Всичко!
Очите ти... усмивката добра,
целувка озаряваща,
но поразяващо прилежна,
прохладно, бяло бе докосването ти
като на пролетта.
Полъх, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация