19 авг. 2011 г., 17:27

Бяло 

  Поэзия » Белые стихи
1364 0 9

 

 

 

 

 

Срещнах те и те целунах,

и искам да разкажа на света,

но всъщност толкова е много,

че онемявам и мълча...

Много е... кое ли... ?

Всичко!

Очите ти... усмивката добра,

целувка озаряваща,

но поразяващо прилежна,

прохладно, бяло бе докосването ти

като на пролетта.

Полъх,

ставащ устрем, ме обзема

и надежда,

ставаща мечта...

Яркост цветовете придобиват

под премреженост копринена

на погледа ти,

ласкав зов за близост,

истина и красота!

 

 

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??