14.03.2007 г., 23:31 ч.
Бяло
на П
Във мисли, като вихрен водопад,
минават дни, подобно малки гари
и някъде във този кръговрат
душата неусетно се запали.
От две очи, видяни във нощта,
от ритъма на звуци от китари,
поисках да си идеш, самота,
и да се върнат бляновете стари.
Отново вярвам, че я има любовта,
макар понякога от нея да ти пари,
преглъщаш и си връщаш радостта
със две очи и ритъм на китари.
© Елица Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Шестица
-
Отличен стих си сътворила Елица!Поздрави!
-
Струни опънати в мрака
нежно луната постила
в песен той ще те чака
песен самотата простила...
Виж как въздействаш само Спомени, тъжни, но красиви!
Поздрав! -
Много е хубаво!
-
Страхотно Мелани!!!Поздравления от мен.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
макар понякога от нея да ти пари,
преглъщаш и си връщаш радостта
със две очи и ритъм на китари.
Как да го коментирам, като оставам без дъх...