Mar 14, 2007, 11:31 PM

Бяло

Poetry

810 0 6

на П

Във мисли, като вихрен водопад,
минават дни, подобно малки гари
и някъде във този кръговрат
душата неусетно се запали.

От две очи, видяни във нощта,
от ритъма на звуци от китари,
поисках да си идеш, самота,
и да се върнат бляновете стари.

Отново вярвам, че я има любовта,
макар понякога от нея да ти пари,
преглъщаш и си връщаш радостта
със две очи и ритъм на китари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

DuDe7o (Диана)

Отново вярвам, че я има любовта,
макар понякога от нея да ти пари,
преглъщаш и си връщаш радостта
със две очи и ритъм на китари.

Как да го коментирам, като оставам без дъх...

2007-07-29T14:31:50+03:00
I{}anka (Йоана)

Шестица

2007-07-28T22:29:45+03:00
Победител (Васил Георгиев)

Отличен стих си сътворила Елица!Поздрави!

2007-03-15T10:54:27+02:00
DRUGATA (Искам)

Струни опънати в мрака
нежно луната постила
в песен той ще те чака
песен самотата простила...

Виж как въздействаш само Спомени, тъжни, но красиви!
Поздрав!

2007-03-15T01:22:27+02:00
juliet007 (Эоя Михова)

Много е хубаво!

2007-03-15T00:02:01+02:00