Бяло
на П
Във мисли, като вихрен водопад,
минават дни, подобно малки гари
и някъде във този кръговрат
душата неусетно се запали.
От две очи, видяни във нощта,
от ритъма на звуци от китари,
поисках да си идеш, самота,
и да се върнат бляновете стари.
Отново вярвам, че я има любовта,
макар понякога от нея да ти пари,
преглъщаш и си връщаш радостта
със две очи и ритъм на китари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
