Melanie (Елица Георгиева)
157 337
14 мар. 2007 г., 23:31

Бяло 

  Поэзия
620 0 6


на П

Във мисли, като вихрен водопад,
минават дни, подобно малки гари
и някъде във този кръговрат
душата неусетно се запали.

От две очи, видяни във нощта,
от ритъма на звуци от китари,
поисках да си идеш, самота,
и да се върнат бляновете стари.

Отново вярвам, че я има любовта,
макар понякога от нея да ти пари,
преглъщаш и си връщаш радостта
със две очи и ритъм на китари.


© Елица Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Отново вярвам, че я има любовта,
    макар понякога от нея да ти пари,
    преглъщаш и си връщаш радостта
    със две очи и ритъм на китари.

    Как да го коментирам, като оставам без дъх...
  • Шестица
  • Отличен стих си сътворила Елица!Поздрави!
  • Струни опънати в мрака
    нежно луната постила
    в песен той ще те чака
    песен самотата простила...

    Виж как въздействаш само Спомени, тъжни, но красиви!
    Поздрав!
  • Много е хубаво!
  • Страхотно Мелани!!!Поздравления от мен.
Предложения
: ??:??