14 мар. 2007 г., 23:31

Бяло 

  Поэзия
680 0 6
на П
Във мисли, като вихрен водопад,
минават дни, подобно малки гари
и някъде във този кръговрат
душата неусетно се запали.
От две очи, видяни във нощта,
от ритъма на звуци от китари,
поисках да си идеш, самота,
и да се върнат бляновете стари.
Отново вярвам, че я има любовта,
макар понякога от нея да ти пари,
преглъщаш и си връщаш радостта ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??