14 mar 2007, 23:31
Бяло
на П
Във мисли, като вихрен водопад,
минават дни, подобно малки гари
и някъде във този кръговрат
душата неусетно се запали.
От две очи, видяни във нощта,
от ритъма на звуци от китари,
поисках да си идеш, самота,
и да се върнат бляновете стари.
Отново вярвам, че я има любовта,
макар понякога от нея да ти пари,
преглъщаш и си връщаш радостта
със две очи и ритъм на китари.
© Елица Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Шестица
-
Отличен стих си сътворила Елица!Поздрави!
-
Струни опънати в мрака
нежно луната постила
в песен той ще те чака
песен самотата простила...
Виж как въздействаш само Спомени, тъжни, но красиви!
Поздрав! -
Много е хубаво!
-
Страхотно Мелани!!!Поздравления от мен.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
макар понякога от нея да ти пари,
преглъщаш и си връщаш радостта
със две очи и ритъм на китари.
Как да го коментирам, като оставам без дъх...