БЯЛО-ЧЕРНО
Бялото цвете на гробове черни,
бели са сълзите в черни души.
Мислите Томини, мисли неверни
Господ простил е. А той не греши.
Бялата шапка на черните точки.
Черни забрадки на бели глави.
Белите прошки са черни отсрочки.
Белият, Божият цвят ни надви.
Черни калугерки с пояси бели
в Господ се вричат и храма красят.
Бели души, непорочност приели.
Бели къхъри под камъни спят.
Черните букви по белите листи.
Бялата лилия в черни коси.
В черно и бяло спорят шахматисти,
черната злоба в любов изкласи.
В белия лебед със дългата шия
черното пате живее и днес.
Черен хайвер в позлатена чиния
белите келнери носят с финес.
Белият Заек в света на Алиса
Черните Пики разбива на прах.
Приказка бяла Поетът написа.
С бяло напръсках. И черното спрях.
Черният фрак върху бялата риза.
Черни клавиши до бели седят.
Бяло кокиче напролет излиза.
Бял е до приказност Млечният път.
Черна магия разваля се с бяла.
Бялото в черния свят оцеля.
Бялата обич в душата е спряла.
Черната мъка с любов избеля.
31.05.2007 г.
Д.Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
