Бяло и черно

Какво си мислиш, че няма да те обичам

дори и костюм никога да не облечеш?

Ще те обичам и по рубашка да си и по риза…

Ще те обичам дори и маска на кукер да си навлечеш…

Познавам слабостите ти,

познавам и силата ти,

познавам същността ти –

същността ти на глупец и на мъдрец,

същността ти на циник и на развратник,

същността ти на опитен ловец,

но познавам и онази същност,

която криеш толкова дълбоко в теб-

онази дива, страстна, но и нежна същност-

на романтик и на поет…

Защо си мислиш, че не те познавам,

не исках да съм сама и те създадох

преди милиони векове-

тогава разделих душата си на две-

половината на тебе дадох, 

а другата оставих я за мен…

За това обречени сме да се търсим и намираме,

да се губим, но отново пак да се издирваме,

защото две капки сме едната черна, 

другата е бяла -

сплетени една във друга 

във съвършенството на кръга- любов.

Днес аз капка бяла съм, а ти си черна,

а утре може и да е обратно,

но във всяка капка бяла или черна – 

частица от другата остава 

и несъмнено, за да има съвършенство

тези две капки просто трябва да са заедно…

vbox7.com/play:2ca0268b