Бяло мастило, черни листа
Сто хиляди
листа изписани
Сто хиляди
химикалки непишещи
В полунощ с бяло мастило
шарят по черни листа
Сто хиляди
мисли измислени -
измислици недомислени
В полунощ прогарят
Когато сто хиляди
звезди светят поне
и плахи облачета пълзят
В тях светят
сто хиляди крушки
вдъхновени от луната -
възпламенени
И тогава когато
пада зората плахо
и аз полагам глава
на възглавница от пух
И за миг отлитам
нанякъде
за да сънувам
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
