Сто хиляди
листа изписани
Сто хиляди
химикалки непишещи
В полунощ с бяло мастило
шарят по черни листа
Сто хиляди
мисли измислени -
измислици недомислени
В полунощ прогарят
Когато сто хиляди
звезди светят поне
и плахи облачета пълзят
В тях светят
сто хиляди крушки
вдъхновени от луната -
възпламенени
И тогава когато
пада зората плахо
и аз полагам глава
на възглавница от пух
И за миг отлитам
нанякъде
за да сънувам
© Георги All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
