8.08.2008 г., 15:00

Бяло ми е...

1.5K 0 53

 

 

                Бяло ми е...
                в бяло те чувствам
                ритъм
                тих, мил
                и сърдечен
                твоят...
                с мирис на мускус
                по мъжки
                ме милваш...
                още те дишам...

                по нишка
                от тихо обичане
                бяла следа
                оставил
                облак нежност
                преминал
                полюшнал кротко
                небето
                чисто и бяло
                над мене...

                болката
                жива и бяла
                докосната
                с нежност
                от теб...
                бял
                мъжки копнеж
                целунат
                от мен...
                бяло ми е... в бял водосвет...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...