Бяло облаче
Бяло облаче се нóси
по безкрайното небе,
а във мен валят въпроси...
Има ли къде да спре?
Има ли си бяла къща
със прозорче и врата?
Всяка вечер да се връща,
да почива у дома.
Кой го чака там на прага,
кой го милва по глава?
Тъй далеч от мене бяга
и пътува по света.
Бяло облаче сирóтно,
полетяло над света!
Не тъжи така самотно,
ти слезнѝ, при мен ела!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
