Бяло облаче
Бяло облаче се нóси
по безкрайното небе,
а във мен валят въпроси...
Има ли къде да спре?
Има ли си бяла къща
със прозорче и врата?
Всяка вечер да се връща,
да почива у дома.
Кой го чака там на прага,
кой го милва по глава?
Тъй далеч от мене бяга
и пътува по света.
Бяло облаче сирóтно,
полетяло над света!
Не тъжи така самотно,
ти слезнѝ, при мен ела!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
