Бяло облаче се нóси
по безкрайното небе,
а във мен валят въпроси...
Има ли къде да спре?
Има ли си бяла къща
със прозорче и врата?
Всяка вечер да се връща,
да почива у дома.
Кой го чака там на прага,
кой го милва по глава?
Тъй далеч от мене бяга
и пътува по света.
Бяло облаче сирóтно,
полетяло над света!
Не тъжи така самотно,
ти слезнѝ, при мен ела!
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
