Бяло старче във Всемира

10.11.2024 г., 10:02 ч.

Поезия

66 2 2

БЯЛО СТАРЧЕ ВЪВ ВСЕМИРА

Седма пейка. Минус седем.

Бира „Старопрамен“ – кен.

Вятър – северен. И леден.

В крайчеца на моя ден.

Тук-там бързи минувачи.

В топли есенни палта.

Сметката – по Фибоначи.

Месец-два до пролетта.

Две-три котки. Три таксита.

И патрулка. Син буркан.

И Луната – жълта пита.

С проснат в Нищото харман.

Тъпа – и самотна вечер.

Гларуси във смесен хор.

Аз – едно добро човече.

Сам във ледния простор.

Седма пейка. Трета бира.

Бог над мене – глухоням.

Бяло старче във Всемира.

Сам в Галактиките. Сам.

9 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 30 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-11-12T06:53:45+02:00

Естествена, истинска поезия! Само че Бог не е глухоням, ние сме глухонеми, защото нито чуваме, нито виждаме, а когато говорим нанякакъв странен език, оплетен от собствените ни страсти, сами не разбираме, какво казваме и чакаме Твореца да ни проясни съзнанието, за да се разберем през неговата Любов към нас.
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2024-11-10T10:20:32+02:00

Крайчица от нечий ден! Какво повече ?