Nov 10, 2024, 10:02 AM

Бяло старче във Всемира

  Poetry
258 2 2

БЯЛО СТАРЧЕ ВЪВ ВСЕМИРА

 

Седма пейка. Минус седем.

Бира „Старопрамен“ – кен.

Вятър – северен. И леден.

В крайчеца на моя ден.

 

Тук-там бързи минувачи.

В топли есенни палта.

Сметката – по Фибоначи.

Месец-два до пролетта.

 

Две-три котки. Три таксита.

И патрулка. Син буркан.

И Луната – жълта пита.

С проснат в Нищото харман.

 

Тъпа – и самотна вечер.

Гларуси във смесен хор.

Аз – едно добро човече.

Сам във ледния простор.

 

Седма пейка. Трета бира.

Бог над мене – глухоням.

Бяло старче във Всемира.

Сам в Галактиките. Сам.

 

9 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 30 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Естествена, истинска поезия! Само че Бог не е глухоням, ние сме глухонеми, защото нито чуваме, нито виждаме, а когато говорим нанякакъв странен език, оплетен от собствените ни страсти, сами не разбираме, какво казваме и чакаме Твореца да ни проясни съзнанието, за да се разберем през неговата Любов към нас.
  • Крайчица от нечий ден! Какво повече ?

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...