10 nov 2024, 10:02

Бяло старче във Всемира

  Poesía
261 2 2

БЯЛО СТАРЧЕ ВЪВ ВСЕМИРА

 

Седма пейка. Минус седем.

Бира „Старопрамен“ – кен.

Вятър – северен. И леден.

В крайчеца на моя ден.

 

Тук-там бързи минувачи.

В топли есенни палта.

Сметката – по Фибоначи.

Месец-два до пролетта.

 

Две-три котки. Три таксита.

И патрулка. Син буркан.

И Луната – жълта пита.

С проснат в Нищото харман.

 

Тъпа – и самотна вечер.

Гларуси във смесен хор.

Аз – едно добро човече.

Сам във ледния простор.

 

Седма пейка. Трета бира.

Бог над мене – глухоням.

Бяло старче във Всемира.

Сам в Галактиките. Сам.

 

9 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 30 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Естествена, истинска поезия! Само че Бог не е глухоням, ние сме глухонеми, защото нито чуваме, нито виждаме, а когато говорим нанякакъв странен език, оплетен от собствените ни страсти, сами не разбираме, какво казваме и чакаме Твореца да ни проясни съзнанието, за да се разберем през неговата Любов към нас.
  • Крайчица от нечий ден! Какво повече ?

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...