Бяло, зелено, червено
В памет
Бяхме млади с теб, приятелю...
Млади бяхме... И зелени.
В най-сивото червено вълче време.
То върлуваше по тези ширини,
новородени ни поглъщаше,
дъвчеше ни и ни плюеше –
еднакви, сиви, малки мишки.
А на нас не ни се искаше
в капана...
Но разбрахме рано, твърде рано,
че нашата надежда я прегазиха
по заповед на комисарите
нашите момчета в Прага
... плачейки...
Че вярата не е червена и насилница;
че да сме само ние истински не стига;
че да умреш на барикадата единствен
е понякога единствено безсмислица;
че с годините мечтите стават все по-ниски (битийността подяжда ръста им);
че знамето на Кристияния
е тясно да покрие даже Дания;
че светът препуска устремено
към илюзорното си щастие (най-кривогледата красавица)
разюздан яхнал всичките си дяволи;
че машината добре е смазана
с алчност, подлост и омраза;
че хероите на хероина
са само бутафорни победители;
че дългите коси и мисли
пречат и на Запад, и на Изток.
В USA подстригваха момчетата (режеха косите им, крилете им, мечтите им)
и ги изпращаха във Виетнам.
От там
се връщаха ковчези
или мъже с една мечта – амнезия.
Подобните у нас жигосваха
със диагноза “непригоден”
и ги изпращаха да ги лекуват
в Белене и Ловеч.
Там червени мирчоспасовци
спасяваха немирните от мислене.
Секретарите,
секретните
и комисарите,
марксистите и ленинистите, министрите,
догматиците,
циниците
и всичките червени фактори
ненаситно искаха ли, искаха...
да узурпират всичко –
властта и истината, пътя и живота ни.
Даже мислите ни – чистите.
Но тях не можеха!
И те летяха тайно,
разтворили крилете – белите,
където си поискат.
Но крилете за живота
бяха само алени
и се продаваха на ниско –
срещу доноси –
на лоялните другари.
Загрижени за бъдещето на народа си
по права линия и по съребрена,
силно ни натискаха да даваме,
да даваме,
да даваме,
за да имат те какво да му дадат
до трето поколение.
Мислите ни бяха чисти, бели, искрени,
страхът ни бе обагрен във червено,
а младостта, като навсякъде,
миришеше на пролет и зелено.
Като всяко младо поколение се зъбехме (беззъби бебета срещу системата)
а тя системно ни напомняше,
че свинете в Белене и Ловеч
са гладни, хищни и червени.
Дали тогава се отчаяхме
или уплашихме
от другите,
от себе си,
за себе си,
от цялото безсилие,
безсмислие,
безпътие,
безверие,
безветрие
и се оставихме на сивото течение,
и се натикахме във коловозите?
Потеглихме колата – всеки своята,
в нея натоварихме деца, съпрузи, къщи.
Разбрах го късно – ти си се отказал,
не си поискал да живееш във безчестие.
Но аз не можех – теглех я...
От нея ме пришпорваха децата ми
по пътя, който водеше към хоризонта.
Там се мержелееше химерата,
че може би ще минем под дъгата.
....
Те все още по младежки гонят хоризонта си,
потеглили сами колата кръговратно.
Аз вече тлея във жаравата на залеза,
димът е лют, сълзят очите ми, а аз опитвам,
насред помията, с която ме заливат,
през сълзи някак си да се усмихвам.
Зад него - непрогледна нощ,
в която ти избяга,
но остана млад и принципен.
Остана може би по-истински от мене –
посивялата... живялата...
непоправимата наивница.
© Даша Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря че прочетохте.
Благодаря и за коментарите. -
Даша, моите почитания!
Без коментар. -
"...че знамето на Кристияния
е тясно да покрие даже Дания..."
"...че дългите коси и мисли
пречат и на Запад, и на Изток."
Благодаря ти!
Милост за живите...
"еднакви, сиви, малки мишки " !
-
прочетох!
-
... благодаря, Даша!
-
...!
-
Това наистина е едно от най-невероятните неща, които съм чел тук!!!
Моля Ви - прочетете го!
Благодаря ти, Даша!
Благодаря ти, че го разказваш и на тези, които дори и не са разбрали за онова време!
Нека го знаят...и никога да не допускат да се върне отново!!!
Искрени поздравления!
Браво!!! -
трудно за коментар...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти Даша, много ти благодаря.