Жена или вълчица пред тебе се изправя?
Тя хапе, заразена със нечия любов.
След туй заспиваш кротко, а с тебе е в кошмара.
Ти викаш, ала никой не чува твоя зов!
Нахапан те оставя да ближеш свойте рани.
Кръвчицата ти свежа опитала е тя.
И връща се при своя отрова да набави,
за да ранява всеки, опитал ù яда!!!
© Дивата Лагуна Всички права запазени