Бъбривите моменти
Бъбривите моменти
Завъдих разни притежания
като бълхи досадни в лятна жега.
Не мога, докато подскачат,
хапейки ме, да ги хвана.
Ще трябва по-жестоки
действия да предприема.
Един приятел
(всемогъщ сред думите човек)
твърдеше, че сред прозата вселенска
налазват те,
единствено сред чувството за самота,
бъбривите моменти,
и в тях признанията
кротичко отпиват джин
от чашата на общите ни тайни.
Димят и стапят се кристалчетата лед
пред притежателите на случайности.
Над тях събират се
дъждовните стада.
Пълзят и търсят паша,
а аз от сблъсъка на техните рога
се крия вкъщи и се плаша.
То, моето, е дом като затвор -
ни вятър влиза,
ни надничат сладкодумни врани.
Покаже ли се Слънцето,
ще припълзя, с кафето си,
към бащината стряха.
Ще събера под кожата
онази топлина, която е единствено
и всекиму най-важна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
