Отминали неща настоящето рушат.
Спомените ми рисуват бъдещи надежди.
Всичко рухва в мен за кой ли път,
но сърцето пак към тебе ме отвежда...

Грешна е посоката, по която вървя.
Но и твоята сянка ми липсва дори.
От нея не виждам нито следа,
но я усещам как тихо до мене върви...

Щом те видя, светкавица пронизва небето.
Светът свършва в мен за кой ли път.
Само една усмивка спасява сърцето,
сълзите не капят, безспирно валят...

Ето, сега имам шанс да те върна отново.
Ето, съдбата отново при теб ме отвежда.
Дали това е искра от бурния огън
или е просто една поредна надежда...?