Отминали неща настоящето рушат.
Спомените ми рисуват бъдещи надежди.
Всичко рухва в мен за кой ли път,
но сърцето пак към тебе ме отвежда...
Грешна е посоката, по която вървя.
Но и твоята сянка ми липсва дори.
От нея не виждам нито следа,
но я усещам как тихо до мене върви...
Щом те видя, светкавица пронизва небето.
Светът свършва в мен за кой ли път.
Само една усмивка спасява сърцето,
сълзите не капят, безспирно валят... ...