Jan 27, 2009, 4:15 PM

Бъдещи Надежди

  Poetry » Love
937 0 1
Отминали неща настоящето рушат.
Спомените ми рисуват бъдещи надежди.
Всичко рухва в мен за кой ли път,
но сърцето пак към тебе ме отвежда...

Грешна е посоката, по която вървя.
Но и твоята сянка ми липсва дори.
От нея не виждам нито следа,
но я усещам как тихо до мене върви...

Щом те видя, светкавица пронизва небето.
Светът свършва в мен за кой ли път.
Само една усмивка спасява сърцето,
сълзите не капят, безспирно валят...

Ето, сега имам шанс да те върна отново.
Ето, съдбата отново при теб ме отвежда.
Дали това е искра от бурния огън
или е просто една поредна надежда...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...