Когато изгубиш към посоката пътя
и смерч мечтите громи,
когато крушение кила прекърши…
На нозете си здраво стъпи. И бъди!
Когато почувстваш, че сам си в безкрая
и над деня ти се стелят мъгли,
когато към вярата се пътят затваря…
Изправи се! Повярвай! Бъди!
Когато си пленник на безнадеждност
и унилост душата ломи,
когато летенето е невъзможно…
Сам крила си уший. Полети! И бъди!
© Златка Чардакова Всички права запазени