Бъди проклет
Бях с него... Не допускаше, нали,
безценното ти его да погазя?!
Защо тогава толкова боли?!
Защо тогава толкова се мразя?!
Нали поисках теб да нараня?!
(А в сЪлзи по лицето ми се стичат...)
Нима отново себе си виня?! -
Сто пъти изкрещях "Не те обичам"!
Сто пъти се заклех да не простя...
Жадувах да те видя на колене...
Заспивах с мисълта да отмъстя...
Мечтаех си да страдаш! (като мене...)
По дяволите! Пак си ми в ума!
Бъди проклет! За хиляди години!
Със него бях... Убивам се сама!
(А просто се надявах да ми мине...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
!!!